Какво обхваща стандартът
ISO/IEC 24778 определя Aztec кода: централния търсещ шаблон-мишена, маркировките за ориентация, референтната мрежа, слоевете данни, които се спускат спираловидно навън, и корекцията на грешки Рийд-Соломон. Той включва и референтния алгоритъм за декодиране.
Aztec кодът е измислен от Andrew Longacre Jr. във Welch Allyn в средата на 90-те години и е публикуван като спецификация на AIM, преди да стане стандарт на ISO през 2008 г. През 2024 г. е публикувано второ издание.
Размери и капацитет
Aztec кодовете се предлагат в компактни форми с 1 до 4 слоя и в пълни форми с 1 до 32 слоя. Най-малкият компактен символ е 15 × 15 модула, а най-големият пълен символ е 151 × 151 модула.
Най-големият символ побира до 3 832 цифри, 3 067 букви или 1 914 байта. Дялът на корекцията на грешки се избира от кодиращото устройство, като около 23 процента често се препоръчват по подразбиране.
- Компактни: 1-4 слоя, от 15 × 15 до 27 × 27 модула
- Пълни: 1-32 слоя, от 19 × 19 до 151 × 151 модула
- Най-голям капацитет: 3 832 цифри или 1 914 байта
- Не се изисква тиха зона
Къде се използва
Тъй като търсещият шаблон е в средата, Aztec кодът не се нуждае от тиха зона и може да се печата чак до ръба на етикет или да се показва на цял екран на телефон. Той е разпространен при билети за транспорт, включително много железопътни билети и мобилни бордни карти.