Четирите дължини на GTIN
GTIN е число, а не баркод. Един и същ GTIN може да се носи от различни баркодове в зависимост от това къде се сканира артикулът: продуктът на дребно обикновено има EAN-13 или UPC-A, касата може да използва ITF-14 или GS1-128, а опаковката на лекарство – GS1 DataMatrix.
В базите данни GTIN обикновено се съхраняват като 14 цифри, като по-късите GTIN се допълват с водещи нули, така че всяка дължина да се побира в едно поле.
- GTIN-8: малки опаковки, носен от EAN-8
- GTIN-12: носен от UPC-A, използван главно в САЩ и Канада
- GTIN-13: носен от EAN-13
- GTIN-14: нива на опаковане като каси, често носен от ITF-14
Откъде идват GTIN
Фирмите получават GTIN, като лицензират префикс на фирма от членска организация на GS1 в страната си, след което номерират собствените си продукти под този префикс. Търговците и онлайн пазарите често проверяват дали GTIN на продукта съвпада с регистрирания префикс на собственика на марката.
GS1 публикува правила за разпределение за случаите, когато промяна в продукта изисква нов GTIN, например промяна в декларираното нетно съдържание или нов вариант, който купувачът би искал да различава.
GTIN в 2D кодове
GTIN преминава и в 2D кодовете. В GS1 DataMatrix се появява след идентификатор на приложение (01), а в QR код с GS1 Digital Link се появява в уеб адреса, например https://id.gs1.org/01/09506000134352.