Какво определя капацитета
Три неща решават колко се побира: версията, нивото на коригиране на грешки и режимът на кодиране. По-голямата версия има повече модули, по-ниското ниво на коригиране на грешки оставя повече от тях за данни, а компактен режим като цифровия побира повече знаци във всеки бит.
Публикуваните стойности са максимуми за съдържание, което използва един режим изцяло. Реалното съдържание, например URL адрес със смесени главни и малки букви и символи, обикновено попада в байтов режим и побира по-малко знаци.
Капацитет в крайните случаи
Таблицата по-долу показва най-малкия и най-големия QR код. Всяка друга версия и ниво попадат между тези стойности.
- Версия 1-L: 41 цифри, 25 буквено-цифрови, 17 байта, 10 кандзи
- Версия 1-H: 17 цифри, 10 буквено-цифрови, 7 байта, 4 кандзи
- Версия 40-L: 7 089 цифри, 4 296 буквено-цифрови, 2 953 байта, 1 817 кандзи
- Версия 40-H: 3 057 цифри, 1 852 буквено-цифрови, 1 273 байта, 784 кандзи
Капацитетът на практика
Възможността да се съхранява много не означава, че трябва. Код близо до максимума има мъничко модули, които изискват голям печат, стабилна ръка и добра камера, и се проваля по-често при слабо осветление.
При линкове краткият URL адрес държи кода малък и устойчив. При съдържание като vCard или данни за Wi-Fi изрязването на незадължителните полета има същия ефект. Броят на байтовете се отнася до кодираните байтове, така че знаците извън основната латиница, които в UTF-8 заемат по няколко байта всеки, намаляват броя на знаците, които се побират.